Галерия
За резервации и информация телефон 0886 72 73 73 Резервации
Хисаря се отличава от други наши курорти по голямото изобилие на минерални извори – 16 естествени и 6 дълбоко сондирани. Водите са с различна температура, химичен състав, радиоактивност и лечбни свойства.
Най-голямо доказателство за лечебната сила на водата е музейната сбирка на бъбречни камъни. Броят им е около 12 000, някои от конкрементите са извадени оперативно, като сред тях е и най-големият бъбречен камък в България, тежащ 560 грама.
Хисарската минерална вода се използва за:
– Питейно лечение – чрез минералната вода в организма се въвеждат химически
полезни вещества, които помагат за изхвърлянето на токсините и подобряват работата на вътрешните органи;
– Водолечение – перлени, вихрови и галванични вани, подводни масажи, с добавка на етерични масла, морски и фито-продукти. Ваните с природна минерална вода не се разреждат, имат естествена температура 35-40 градуса. Въздействат върху огромно количество кожни рецептори и рефлекторно повлияват голям брой заболявания, премахват напрежението и умората, укрепват нервната система;
– Инхалации с минерална вода;
– Комбинирано лечение – съчетаване на минералната вода, чистия въздух и спокойствието с физиотерапия, ароматерпия, таласотерапия, фитотерапия, класически и източни масажи, акупунктура, диетично хранене и много други.
Минералната вода на извор „Момина сълза" (намира се в парка до хотел „Си Комфорт") е слабо минерализирана, със съдържание на много микроелементи – манган, кобалт, цинк, мед и др., т.нар. „метални витамини". Това е най-вкусната хисарска вода. Използва се само за питейно лечение, предимно на стомашно-чревни заболявания. Температурата ѝ е 42 гардуса. Легендата разказва, че една красива българка отказала да стане наложница на турски бей. За да я унизи той я накарал да сервира гола на гостите му. Девойката се подчинила,но заставайки пред него, стоварила тежкия поднос със сладкиши върху главата му и го убила. За постъпката си тя била осъдена да изгори на клада. Когато пламъците обгърнали голото й тяло, от очите и се отронили две топли сълзи. От тях бликнал извор, който бил наречен „Момина сълза".
Освен „Момина сълза", в парка срещу хотела, в диаметър от 200-300 метра, са разположени още няколко извора с различно съдържание на елементи и температура. „Стублата" е с най-ниска температура – 31 градуса С – използва се за промиване на очите. В баните са каптирани още три извора. „Топлица" - той е най-горещият – 51 градуса С, подходящ е за лечение на гинекологични заболявания. „Бистрица" - с температура 45 градуса С, препоръчва се при кожни заболявания. „Свежест" е с температура на водата 41 градуса С, използва се предимно за неврози.
Колонадата в центъра на града е един от символите му. Представлява водопиен павилион, построен през 1960г. по точно копие на римска колонада. Захранва се от извор „Момина сълза".
Минералната вода от извор „Момина баня" е с най-високо съдържание на радон – 160 емана и температура 47 градуса С, което я прави най-показателна за лечението на урологични заболявания и заболявания на опорно-двигателния апарат. Водата е алкална, хидро-карбонатно-натриева и флуорна, без цвят и мирис и с приятен вкус. На този извор през 1882г. е направен първият химичен анализ на минерална вода в България, като с това се поставя началото на организираното балнеолечение у нас. Тогава правивителството на Източна Румелия издава първия „Правилник заексплоатация на хисарските бани".
В парк „Момона сълза" се намират останките от най-голямата римска баня в града. Строена през 4 век. Подът и стените били от бял родопски мрамор. Имало е помещения за топла и студена баня, два басейна с размери 15/5 метра и дълбочина 1,4 метра. В други помещения са се извършвали лечебни процедури, масажи, намазване с благовонни масла. Топлата вода била използвана и за отопление. Специални глинени тръби отвеждали водата под мраморните плочи на пода, а нагоре между двойните стени се насочвала топлата пара.
Градът е ситуиран в южните склонове на Средна гора на 360 метра надморска височина, на 165 км от София и на 42 км от Пловдив. Климатът е преходно-континентален с топла и мека зима. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината. Пролетта е ранна и сравнително топла, лятото се характеризира с високи температури /юли и август/, ниска влажност и слаби ветрове. Есента е слънчева, топла и продължителна. Средната годишна температура на въздуха е 11,5 градуса.
Уникалното находище на 22 минерални извора, всеки с различно съдържание и температура, и благоприятният микроклимат са от основните фактори за заселването на тези земи от незапомнени времена. Тук е съществувало праисторическо селище още преди V-IV хил. пр.Хр. По-късното тракийско селище около минералните извори е влизало в пределите на Одриската държава. Около минералните извори били изградени лечебно-религиозни светилища (нимфеуми). Градът буди интереса на римските управници и през 3 век е превърнат в административен център и е ограден с крепостна стена. Смята се, че по това време се е наричал Аугусте. От този период е запазен латински тухлен надпис, който говори за построяването на баня в чест на римските императори Максимилиан Галери и Лициний- баща.
По време на готските нападения в края на 3 век градът е опожарен и разрушен. Възстановяването му в края на 4 век се свързва с император Диоклециан и получава неговото име - Диоклецианопол. Той бил трети по гелемина в провинция Тракия след Филипопол (Пловдив) и Берое (Стара Загора). Диоклецианопол бил изграден според всички изизсквания на римското градоустройство – с широки прави улици, украсени със стастуи на богове, с мраморни бани, с красиви дворци и вили за римската аристокрация.За да бъде защитен от врайески нападения, градът е бил обграден с крепостнаа стена, изградена от ръцете на тракийските майстори. В момента тя е една от най-добре запазените от този тип паметници не само в България, но и на Балканите. Крепостта е с форма на почти правилен четириъгълник . Изградена е със смесена зидария с пояси от 4 реда тухли, достигала е височина до 12 метра. Днес най-добре запазени са западната (намира се зад хотел „Си Комфорт") и южната крепостни порти. Втората е сред символите на града, известна е като Камилите. Това наименование е от миналия век, когато вратата е била разделена и приличала на две едногърби камили, застанали една срещу друга.
Територията на града, намираща се в пределите на крепостната стена, заедно със запазените паметници на културата, е обявена за археологически резерват през 1976г. Той включва: основи на голяма римска вила, амфитеарър, разкопки на римски терми, разкопки на късноримска обществена сграда – намират се в парк „Момина сълза" (срещу хотел „Си Комфорт").
През 4 и 5 век римският и ранновизантийски град Диоклецианопол става важно християнско средище – седалище на епископ. По това време са били построени 10 раннохристиянски църкви.
Следват векове на разруха.. Възстановеното през втората половина на 17 век върху руините на античния град малко селище, били наречено Хисар. На арабски език хисар значи „крепост".
След Освобождението и през целия 20 век Хисаря се развива и утвърждава като балнеолечебен център. Чест гост на града е патриархът на българската литература Иван Вазов. Тук той написва множество стихотворения, сред които незабравимото „Отечество любезно", пътеписи и романа си „Нова Земя". В „Под игото" има цяла глава за Веригово, днешен квартал на Хисаря. Тук Васил Левски създава един от многобрйните революционни комитети и се укрива няколко месеца след раняване. Тази случка Вазов използва в романа си като заменя образа на Левски с Бойчо Огнянов.
Вдъхновение сред зеленината и тишината на градските паркове намират още Йордан Йовков, Елисавета Багряна, Дора Габе, Валери Петров, Любен Дилов, Радой Ралин и други ... Построена е вила – Дом на писателите, в която са отсядали...
We use cookies to improve our website and your experience when using it. Cookies used for the essential operation of this site have already been set. To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy. | |
I accept cookies from this site. Agree | ![]() |